Дата: 16 Окт 2019
Основите на дисциплината са поставени както от любовта и сигурността, осигурена от родителите на децата им, така и от стабилността и последователността, които проявяват в поведението си. Когато говорим за дисциплина, имаме предвид определяне на граници, за разлика от някои, които смятат, че дисциплината е синоним на думата наказание, което често не е ефективно.
Целта на родителското поведение е да помогне на децата да действат на своя отговорност. Ясно е, че ученето и развитието не процъфтяват там, където действа наказанието.
Какво е наказание?
Наказанието може да бъде някакво ограничение или последствие, наложено от родителя върху детето, без неговото собствено участие, когато детето е решило да наруши едно или повече от правилата, указанията или стандартите за приемливо поведение, определени от родителите.
Защо не е подходящо наказанието?
Доказано е, че наказанието от всякакъв вид не укротява поведение, а само го потиска за дълго или за кратко време и може да се повтори, когато детето спре да бъде наказано или когато наказателят не присъства.
Когато детето бъде наказано, то може да развие чувство на гняв и омраза към нарушителя и може да се опита да отмъсти или да имитира конкретното поведение във взаимоотношенията си с други деца.
Налагането на наказание създава безпокойство и страх у децата. Тези две неприятни емоции могат да бъдат така обобщени у детето и да го обземат до такава степен, че да повлияят на неговото развитие и представяне в други области, напр. връзки с връстници, училищна адаптация, интерес към ученето и т.н.
По принцип всяка форма на наказание има някои недостатъци, защото:
1) прави родителите отговорни за поведението на децата си;
2) провокира реакцията на децата, защото се опитва да ги принуди да се съобразят;
3) пречи на децата да вземат свои собствени решения, да изпитат последствията от своя избор и да се учат от тях.
Между авторитарното наказание и неконтролируемата разрешителност обаче съществува алтернатива на така нареченото разграничаване. Тази форма на положителна дисциплина отчита емоционалния живот на детето (или тийнейджъра), тяхното ежедневие, както и целите и предизвикателствата, пред които са изправени на различни етапи от своето развитие.
Каква е целта на разграничението?
Да възпитаме в детето това, което наричаме „съзнание“. Това съзнание един ден ще му покаже начина на поведение, което не трябва да противоречи на правата на другите. Разграничаването отчита емоционалния живот на детето, ежедневието му и целите и предизвикателствата, пред които е изправено. Това е метод, който помага на децата да станат отговорни и постепенно независими.
Защо е важно родителите да поставят граници?
1. Границите са превантивни
· Предсказваат какво ще се случи след „потенциално им нарушение“.
· Предотвратяват неприятни ситуации и конфликти.
· Не предизвикват гняв и силен конфликт.
2. Те не застрашават емоционалната сигурност във взаимоотношенията
· Поставят се в атмосфера на любов, приемане и уважение.
· Това е непрекъснат процес на обучение, който помага на децата постепенно да получат вътрешен контрол.
· Помогат за гладката социализация на детето и го научават на необходимостта да постигне баланс между това, което то изисква от другите и как да реагира на това, което другите изискват от него.
3. Развива отговорността чрез лично вземане на решения
· Възрастният насърчава детето да решава собствените си проблеми, като избягва да ги защитава и не поема отговорност за нещата за себе си.
· Насърчава детето да взема решения за себе си и да тества връзката между действията си и техните последици.
Разграничаването на поведението на децата може да бъде постигнато чрез използването на физически и логически последици, техника, насочена към насърчаване на поведението на сътрудничество без използване на възнаграждение или наказание.
Физически и логични последици
Физическите и логични последици са методи, които помагат на децата да се учат от грешките си, вместо да бъдат наказани за тях. Тези стратегии помагат на децата да направят свой собствен избор, да поемат отговорност за поведението си и да вземат по-добри решения в бъдеще.
Родителите могат да насърчават децата си да вземат решения, да имат чувство за отговорност и способност да се учат от грешките си чрез използването на физическите и логическите последици от техните действия.
Какво е физическа последица?
Физическа последица се счита за всеки ефект, естествено произтичащ от действията на детето (от това, което той или тя реши да не прави), без намесата на възрастния да бъде нито наказателна, нито заплашителна. Така децата учат, като изпитват непосредствените последици от собствения си избор (например, ако детето излезе под дъжда без чадър, то ще се намокри, ако не се храни добре, ще огладнее).
Има случаи, когато физическите последици не са приложими, особено в случаите, когато детето е изложено на риск, напр. ако малко дете иска само да премине пътя, естественото последствие е, че може да рискува да бъде ударено от автомобил. Родителят обаче не може да позволи това да се случи. Ето защо често логичните последици са за предпочитане.
Каква е логичната последица?
Логичните последици, за разлика от физическите последици, са резултат от планирането или подреждането и са създадени от родителите, за да помогнат на децата си да научат подходящо и желано поведение. За да бъдат логичните последици ефективни, детето трябва да разбере, че те са разумно свързани с отрицателното си поведение, тоест с „резултата“ от поведението си (например, дете, което не чете уроците си, ще получи забележка на следващия ден от учителя).
Какви са разликите между наказанието и разумните последици?
1. Разумните последици признават правото на детето да има думата в резултат на ситуация, докато наказанието изразява силата на лицето, което го упражнява и изисква послушание.
2. Логичните последици са резултат от поведението, докато наказанието е произволно и не е свързано с нежелано поведение.
3. Логичните последици не смущават или критикуват детето, като по този начин намаляват самочувствието му, докато наказанието е лично и съдържа критика.
4. При логически последици тонът на гласа на родителя е дружелюбен и в настроение за сътрудничество, докато в наказанието родителят използва заплахи, за да сплаши детето и без да уважава неговата личност.
Основни принципи на разграничаването
1. Опитайте се да бъдете последователни и двамата родители в опитите да разграничите децата си.
2. Използвайте мек тон на глас, който изразява доброта и желание за сътрудничество, а не изисква от детето да се подчинява.
3. Помогнете на детето си да стане независимо и да може да взема решения за себе си. Избягвайте да бъдете прекалено защитни и му позволете да изпита последствията от своя избор.
4. Не се тревожете твърде много за „мнението на другите“ и се опитайте да приложите физическите и логическите последици, въпреки неодобрението на роднини, приятели и познати.
5. Избягвайте да прекалявате и повтаряте, защото това е неефективно при децата. Приложете последствията, като ограничите думите до минимум.
Влизането в конфликт с деца не помага. Не е нужно да печелите! Поставете граници, оставете детето да реши какво да прави и да има избор. Вашата цел е да помогнете на детето да стане отговорно и да може да се самоконтролира в някакъв момент без външен натиск.
Като цяло би било полезно да запомните, че дисциплината не е нещо, което се изгражда от един момент в друг. Това е процес, който преминава през различни етапи на еволюцията, точно както самият човек.