Дата: 01 Юни 2020
Способността на родителя зависи от това, което той знае за живота на детето си и способността да влияе там, където е необходимо. Но за да се случи това, се нуждае от дълбока комуникация. Дълбоката комуникация означава, че родителите могат да говорят по трудни проблеми с децата си. В юношеска възраст обаче дълбоката комуникация не винаги е лесна. Ако контролирате емоциите си, избягвате да проповядвате и успявате да запазите ситуацията в безопасност, тогава вашето дете ще може да говори с вас по-лесно и ще спре да реагира и атакува.
Как можете да научите изкуството на трудните разговори?
1. Не приемайте всичко за даденост.
Не го приемайте лично, ако вашият тийнейджър почука на вратата ви или се затвори в стаята си, или пък ви каже: "Мамо, никога не ме разбираш!". „Не ме разбираш“ е по-скоро за чувствата на вашето дете, защото той или тя не разбира собствените чувства и има трудности да ги изрази. Тийнейджърът ви е объркан и трудно контролира себе си.
2. Справете се със собствените си чувства и поведение.
Всичко, което можете да контролирате, сте сами себе си. Поемете дълбоко въздух и не си позволявайте да се наранявате, защото това ще влоши нещата. Напомнете си, че детето ви обича. Намалете тона на гласа си. Спомнете си какво е да си тийнейджър и да избухнеш, реагирайки остро. Ако детето ви е излъгало и продължавате да си мислите: „Но той ме излъга!“, помислете по-добре за това, което го е накарало да ви излъже, и не се отнасяйте лошо с него. Помислете си „Детето ми беше толкова уплашено от реакцията ми, че трябваше да ме лъже. Какво мога да направя, за да променя това и да не се страхува?“ Наблюдавайте реакцията си, когато детето ви каже нещо „лошо“, което се е случило.
3. Започнете разговора, като потвърдите позицията на детето си.
Оставете го да поговори с вас и да влезте в обувките му за известно време, за да видите нещата от неговата страна. По този начин детето ви ще може да се защити и след това ще може да ви изслуша.
4. Обичайте и разбирайте детето си.
Вашето отношение и поведение трябва да е пълно с любов, а не с гняв. С любов да поставите границите в това трудно време. Ако се чувствате много ядосани, тогава си дайте малко време да се успокоите, докато можете спокойно и с любов да зададете граници на детето си.
5. Не само един ъгъл е прав!
Възможно е да има повече ъгли, които са "правилни" едновременно. Вашето дете има причина за своята гледна точка или поведение. Може да не го считате за достатъчно добро, но трябва да го изслушате, да го уважавате и да го признавате, защото това е важно за вашето дете. Вижте нещата от неговата собствена гледна точка, показвайки уважение към него.
6. Запазете ситуацията в безопасност и не повишавайте тон.
Когато хората не се чувстват в безопасност, те или се отдалечават, или нападат. Също така, когато хората са разстроени, те не могат да чуят. Ако вашето дете или тийнейджър започне да се ядосва или се почувства уплашено или наранено, направете крачка назад и отново направете връзка с него. Напомнете на детето си и на себе си колко го обичате и как ще направите каквото можете, за да намерите решение, което ще помогне на всички.
7. Опитайте се да не обвинявате детето си.
Вместо това, опишете на детето си как се чувствате, например, "Страх ме е, когато закъсняваш да се прибереш и не се обаждаш." Опишете ситуацията, като кажете "Оценките ти са по-лоши този път от преди" или "Нашият съсед те е видял да пушиш цигара в двора."
8. Използвайте хумор.
Дори малка доза хумор в разговора прогонва напрежението.
9. Изразяването на гняв ви прави още по-ядосани.
Това е така, защото затвърждавате мнението, че сте прави и детето ви греши. Мислете за гнева си като сигнал да промените нещо в настоящата ситуация.
10. Връзката, която имате с детето си, е най-важна за вас!
Каквото и да се случи, защитете връзката и отношенията си с детето си и се опитайте да ги укрепите още повече!
Няколко идеи и съвети за започване на разговор с децата ви
Подобряването на способността да разговаряте с детето си също ще задълбочи отношенията ви с него. Не забравяйте да избягвате проповядването и не подлудявайте детето с въпроси. Задавайте въпросите един по един и оставете време да ви отговори. Има много неща, за които да помолите детето да започне разговора с тях. Когато детето ви отговори, кажете му какво разбирате, за да го накарате да почувства, че сте го чули.
- Кой беше или е любимият ти учител и защо?
- Коя е любимата ти песен и защо?
- Има ли нещо, което бих могъл да направя по-добре като родител, но не съм го направил досега?
- Какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш? Защо?
- Как избираш приятелите си? Какво търсиш в тях?
- Мислиш ли, че хората трябва да се оженят и след това да правят секс? Ако не, смяташ ли, че те трябва да решат кога са готови?- Ако можеш да промениш нещо във външния си вид, какво би било?
- Кога искаш да те прегърна? Кога те е срам?
- Кое е най-важното нещо, което търсиш в бъдещия си партньор?
- Искаш ли да имаш деца, когато пораснеш? Защо? Как си представяш себе си като родител?
- Какво би направил, ако си на парти и някой ти предложи напитка?
- Кога смяташ, че децата са готови да пият алкохол?
- Защо според теб хората се разделят и развеждат? Как мислиш, че това се отразява на децата?
Вижте положителната страна!
Критичните и трудни дискусии са полезни. Това е чудесна възможност да осъществите по-дълбока връзка с детето си. Това е и възможност да го научите как да решава наистина големи проблеми - нещо, което ще е необходимо в по-късния му живот. Това е възможност вашето дете да се научи да управлява трудните емоции, които го разстройват и да поддържа разговора на безопасно ниво.