Дата: 24 Фев 2020
Запомнете: всичко започва със съдържанието. Така че първият ви разговор може да има същата отправна точка: научете го какво може да публикува и какво не! Тъй като децата са склонни да качват всичко и споделят безброй снимки от ежедневието си, те в крайна сметка стават „папараци“ на себе си и превръщат социалните медии в… личен дневник!
Понякога трябва да остане офлайн!
Така че, ако вашето дете е над 13-годишна възраст и сте се съгласили като родител да има достъп до социални медии (съгласно Европейски регламент 679/2016 в сила от 25 май 2018 г.), ето 5 ефективни съвети, за да го научите как да разделя само онова, което може да бъде споделено онлайн и какво трябва да бъде поверително!
1. Истории от съседната врата
Първо, важно е децата да разберат, че рисковете от прекомерно публикуване не са теоретичен, а реалистичен сценарий. Това са истории, които всъщност се случват. За да им помогнете да разберат, не се колебайте да цитирате примери за тийнейджъри, които са били заплашвани от публикации, които са сметнали за смешни или безобидни.
2. Каквото и да се случи ... не трябва да продължават!
За съжаление нищо в интернет не изчезва. Затова преди да публикуват нещо, те трябва да го „филтрират“. Нещо, което днес им се струва смешно, може да съжаляват в следващите дни. Един прост начин да разберете какво е подходящо за публикуване и какво не, е да помислят как ще се почувстват, ако го видят: техен приятел, любимият им учител и техните родители. Ако тази мисъл ги доведе до смущение, по-добре да не продължават с този конкретна публикация.
3. В интернет малкото ... е много!
Информация като: адрес, телефонен номер, разкриване на местоположението в дома, обяснихте ли, че не им е позволено да го публикуват, но разбират ли децата напълно опасностите от обратното? В интернет никога не могат да знаят кой чете публикациите им, дори ако са приложили всички настройки за поверителност. Така че публикация, придружена от изявления като „отидохме на кино“, може да се използва по начини, които не са си представяли напр. от амбициозен крадец. За да разграничат това, което трябва да се споделя публично, и това, което не, те може да си помислят дали биха казали нещо подобно на неизвестен, който случайно ще мине покрай пътя.
4. Време за "почистване"!
Facebook е място за съхранение на моменти. Спомените от минали години, които дори сме забравили за себе си, могат изведнъж да се появят на екрана и в живота ни. Снимка с невинна целувка, несъгласие в коментарите, статус за несправедливост от учителя, всичко това може да се върне в „светлината на публичността“. Затова предлагайте на децата да внимават кой вижда публикациите им, да филтрират публичното си минало и да заличат това, което намират за много лично.
5. "Приятел" в интернет
Както учите детето си от малко да не взема бонбони от непознати, трябва да го инструктирате да не дава информация на непознати в онлайн пространството. Дори и да успее да завърже ново приятелство и да сподели моменти, напр. в игрите то трябва да е готово да прекрати или промени разговора, ако почувства, че споделя разкриваща лична информация. Във всеки случай е препоръчително да се консултирате предварително с детето си, така че ако то открие упорито отношение от новия си „приятел“, да го докладва на доверени лица. От ваша страна, за да контролирате онлайн контактите му, трябва да сте бдителни, като инсталирате софтуер, който да контролира кой сайт е посетен и да предприемете действия, като блокирате това, което смятате за неподходящо съдържание!
Ако детето осъзнае опасностите в Интернет, тогава може само да ги избегне! Защото точно както в реалния свят, незнанието за опасност може да бъде причина за всяка опасност! Ако обаче някакъв „странен“ ход или потенциална опасност попадне във вашето полезрение, можете незабавно да заведете наказателно дело!