Дата: 22 Ное 2019
Въпреки че не е изяснен напълно начинът, по който съжителството и грижата за домашен любимец е полезно за детето и изследванията в тази област продължават, изследователите заключават, че домашните любимци помагат в справянето с поведенческите и емоционални проблеми, както и със симптоми на разстройство от аутистичния спектър или тревожни разстройства.
Независимо дали имате домашен любимец у дома преди да имате бебе или по-късно той се присъедини към семейството, има някои прости правила за хигиена, които трябва да се спазват, за да се запази животът в безопасност. Потенциалните рискове могат да бъдат обобщени главно при предаване на инфекциозни заболявания на хора от животни и при поява на алергии.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията изчислява, че 6 от 10 инфекциозни заболявания при хората се предават от животни (не само от домашни любимци). Те могат да се предават чрез слюнка, изпражнения, урина, кръв и други секрети от животното. Показанията включват бяс, салмонелоза (изглежда, че всички влечуги имат салмонела), инфекции с кампилобактерия, лептоспироза, кърлежи, паразити, токсоплазмоза и възпалителни инфекции (леки инфекции от рибки).
Американската академия по педиатрия е съставила ръководство с инструкции към родители, които имат или желаят да имат домашен любимец. Те включват често ветеринарно наблюдение на животното с необходимите ваксинации, обезпаразитяване, осеменяване и поддържане на чистота с редовно подрязване на ноктите. Препоръчва се всички членове на семейството да мият ръцете си често (малките деца под наблюдението на възрастни) и да избягват контакт със секретите на животното. Препоръчително е да се избягва престоят на животното в кухнята или в зоните за приготвяне на храна. Санитарните помещения и приборите, използвани от животното, трябва да се почистват ежедневно в зона, която не се използва за приготвяне на храна. Препоръчва се да се избягва контакт с имунокомпрометирани деца или деца, по-малки от 5 години с влечуги.
Другият важен въпрос в съвместното съжителство на деца с домашни любимци се отнася до развитието или влошаването на алергиите. Вещества от животински секрети могат да навлязат в човешкото тяло чрез вдишване и да причинят алергични реакции. Алергените, както се наричат тези вещества, идват главно от котката и кучето и остават в мебелите и тъканите на жилището в продължение на много години след премахването на животното. Интересното е, че тези алергени се откриват както в дрехите, така и в домовете и на хора без домашни любимци.
Заслужава да се отбележи, че през последните десетилетия са проведени многобройни проучвания, резултатите от които предполагат защитна роля на домашните любимци в развитието на детска астма и екзема. Учените са съгласни, че са необходими допълнителни изследвания, за да се направят сигурни заключения за ролята, която домашните любимци могат да играят за предотвратяване на алергии и предоставяне на съответни инструкции.
Ако детето има алергия към куче или котка, се препоръчва животното да бъде оставено извън спалнята или най-добре на двора. Животното трябва да се къпе редовно, а къщата често да се почиства с прахосмукачка със специални филтри, които задържат алергени. Тежките завеси, вълнени и пухкави тъкани трябва да се избягват така или иначе, за да се намалят другите алергени. Премахването на животното от жилището се препоръчва само когато лекар специалист е документирал, че присъствието му е пагубно, а не да подобрява състоянието на детето или когато лечението е неефективно.
В заключение трябва да се подчертае, че нашите четириноги приятели могат да бъдат само добри помощници на нашите деца. Предлагайки щедро любовта си с игривото си настроение и безкористното приятелство и вяра, те помагат на детето да съзрее емоционално. Те му дават възможност (винаги с помощта на по-възрастните) да стане по-отговорно и градивно. Дори познаването и спазването на споменатите по-горе правила за хигиена го учат да се грижи за здравето си и да уважава себе си и другите.