Ранен пубертет: какво трябва да знаят родителите?

 

Какво е ранен пубертет?

 

Това е появата на характеристиките на юношеството преди 8-годишна възраст при момичетата и 9 години при момчета. Тоест появата на гърди при момичетата (кърмене) и увеличаването на размера на тестисите при момчетата. Важно е да се знае, че появата на косми около половите органи или в подмишниците (с или без характерната миризма), когато не са придружени от лактация (образуване на кърма) или растеж на тестисите, не е преждевременен пубертет.

 

Колко често се среща?

 

1 на 5000 деца развиват ранен пубертет, като момичетата са 10 пъти по-склонни от момчетата. Трябва да се отбележи, че проучванията показват, че менструацията (началото на менструалния период при момичетата) се появява все по-рано през годините (менструалната възраст е намаляла с 4 години през последните 150 години).

 

На какво се дължи?

 

Има много фактори, които могат да повлияят на ранната поява на пубертета. Това могат да бъдат генетични и расови признаци, различни системни заболявания и тумори, вътрематочна дистрофия, прием на определени лекарства, както и фактори от околната среда, а също и затлъстяването.

 

 

Какви са последиците за детето?

 

Емоционалните ефекти са важни, тъй като детето не е достатъчно зряло, за да се справи с промените, настъпващи в тялото му. Също така обикновено не успява да достигне като възрастен очакваната височина. В допълнение, децата с ранен пубертет вероятно са изложени на повишен риск от заболявания като рак на гърдата и ендометриума и сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст.

 

Има ли терапия?

 

Когато бъде открита причината за този ранен пубертет, трябва да се лекува. В случаите, когато няма конкретна причина, лечението се персонализира. Педиатричният ендокринолог, след като оцени развитието на детето, съзряването на костите и хормоналния профил (но също и развитието им за период от 3-6 месеца), може да препоръча „инхибиране на пубертета“, тоест прием на лекарства, имитиращи определени хормони (аналогични на GnRH), които подтискат развитието на пубертета в продължение на няколко години. Лечението е безопасно и детето по същество „спестява време“, докато не стане готово за промените в юношеството.